Роенето вляво: проблем за БСП, но шанс за левицата

В броя си от 29 януари вестник "Дума" публикува без съгласието на модераторите част от закрития форум на фейсбук-мрежата "Солидарна България". Благодарим за неволната реклама!
За да спестим на колегите професионалния конфуз да си пълнят вестника с копи-пейст, им предлагаме разширен отговор по темата, зададена в статията на г-н Николай Малинов от 23 януари тази година.

"Роенето вляво: проблем за БСП, но шанс за левицата"

За начало малко сметки. Кои са против ГЕРБ към днешна дата? Жителите на десетки малки градове, в които се закриват болници. Тютюнопроизводителите, които насмалко да загубят поминъка си. Работниците в Кремиковци, които наблюдават вече с примирение предрешената съдба на комбината им. Оставените без заплати железничари. Охладнява бойколюбието на целокупното гражданство, за което пенсиите се превръщат в гонене на хоризонта /тези са повече от милион!/. Изнервени от новите акцизи са пушачите. Най-подир против Бойко е и шумното войнство на интернет-потребителите, които се страхуват от безконтролния полицейски надзор върху дейността им. Теглим чертата и констатираме на око, че Борисов трябваше отдавна да е паднал. Уви, засега той е непоклатим.

На какво се крепи ГЕРБ? На крехко парламентарно мнозинство с несигурни съюзници. На актьорските дарования на премиера. На гузното ДПС, което се въздържа от активна опозиция в замяна на съдебен комфорт. И най-вече на пълната безпомощност, безволие и безидейност на БСП. И на кредото „стой зло, да не дойде по-зло”.

В момент, когато неолибералните рецепти търпят планетарен крах, у нас макроикономисти от мАкробесната школа третират обществените услуги като обикновен бизнес. Закриват лечебници, призовават за пълно концесиониране на ВИК-услугите. Покачват пенсионната възраст.

БСП проспа гласуването на бюджета. Не атакува с ясни аргументи философията му. Не води локални сражения за болници и общински каузи. Орезили се с фалшифицирания избор на новото си ИБ, който бе повторен по необходимост. Навръх кризата соцелитът се събра в грандхотел „Варна” на кьорсофра и раздумки.

В резултат: гражданството вече не търси БСП, за да отстоява опозиционните мнения. Заявява ги само. Движението против генномодифицираните култури /традиционна лява кауза по целия свят/ протестира край парламента. Пак там се събраха и недоволните от полицейщината в интернет. БСП не инкорпорира опозиционните тези. Нея просто я няма. Протестиращите дори не я търсят, за да не изливат водата си в пясъка. България е единствената страна в света, в която зелените гравитират към десницата, от страх да не ги асоциират с БСП.

От „Позитано” се заеха със защитата на своите уволнени кадри. Нормално е. Политическата метла е факт. Към комисията се обърна и Първан Дангов, бившият кмет на Дупница. 18 общински съветници от Дупница го съдят за клевета. Нарекъл ОбС в Дупница „частен”. Медиите пък свързват съвета с братя Галеви. Сред „обидените” са и трима съветници от БСП. Герберите не участват в погрома над Дангов. Човекът от АТАКА дори го подкрепя. След изслушване на страните, комисията на Червеняков посъветвала обидените да оттеглят исковете си, а Дангов да им се извини. Тоест БСП отказа да разбере онова, което са разбрали и медиите, и хората, и обикновените социалисти, и гражданите в интернет. И местната АТАКА, и местният ГЕРБ са го разбрали. А именно, че делата са начин за съдебно задушаване на Дангов. Че в Дупница властва дупнишки модел, описан вече и в европейските медии. Че този модел се крепи на определени хора. При подобно поведение чудно ли е, че гражданите не желаят да поверяват каузите си на БСП? В светлината на случая стана ясно, че комисията Червеняков с помпозното име „за защита на правата на членовете и симпатизантите на БСП и други граждани срещу политическо преследване”, всъщност нехае за призванието си. Тя бди над трудоустроените. Пак уточнявам, това е важно, защото има политическа метла. Но тогава по-добре да назоват комисията иначе. Щом „защитата на правата на членовете и политическото преследване” не я интересуват…

В статията си от 23 януари Николай Малинов прави онова, за което ръководството на БСП няма нито кураж, нито визия. Констатира роенето вляво /докато от Позитано се правят, че не го забелязват/ и предлага теми за диалог относно бъдещето на левицата /докато соцвърхушката отдавна работи само в режим „предава” и е глуха за критичните мнения/.

Като инициатор на фейсбук-мрежата „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”, една от новите общности вляво, му дължа отговор. Мрежата се роди тъкмо от невъзможността да се води диалог в БСП. Диалогът щеше да е резултатен, ако след изборния погром бе насрочен извънреден конгрес и беше дадена думата на хората. Уви, тя им бе отнета със серия от апаратни маневри: вот на доверие на лидера от националния съвет /противоуставен/, извънредно заседание на действащия конгрес и т.н.

Ето как диалогът се пренесе в интернет. Диалог трябваше да се води за плоския данък, но той бе сервиран направо от парламентарната трибуна. За коалицията с ДПС, но и тя бе сключена без допитване. За заменките, но за такива раздумки не остана време, предвид стахановския темп, с който заменките се извършваха.

Разбира се, от диалог не бягаме, но никой не ни и търси, нито пък ще тръгнем да гоним някого. Знайно е, че ДПС-активистите обикалят къща по къща своите симпатизанти. В БСП е прието организациите да се свикват на сеанси по хипноза в партийните клубове. Някой лидер се явява, изговаря дежурните приказки. Един-двама го апострофират. Той се измята с „трудното положение” и „необходимото единство”. Това не е диалог, а дотегнала на всички симулация. За нея вече не останаха ентусиасти.

Левицата има интерес от реални дискусии. В БСП императивът е фасадното единство. Конкуренцията ще стимулира самата БСП към модернизация. Затова е неразумно да се проклинат Дончева, БСМ или „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”. Роенето вляво е проблем за БСП, но шанс за левицата.