"СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ": ПРОТИВ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ГМО В БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА

Причините да кажем "НЕ" на идеите за отварянето на България за ГМО са:

- екологичните рискове от отглеждането на генномодифицирани култури, които вече проявяват вредоносното си действие в САЩ, Китай, Индия, Канада, Великобритания и ЮАР.

- стратегическата грешка България да се лиши от своята уникална биоагрикултура, която развитите страни се опитват да възстановят след години на интензивно земеделие. Въвеждането на ГМО би означавало България да поеме в посока, обратна на тази, поета от повечето страни-членки на ЕС от 90-те насам.

- рисковете традиционните български сортове, част от националния културен патримониум, да бъдат поетапно изместени и унищожени от императива за интензивно земеделие.

- ГМО са ужасно агресивни – не-ГМО не могат да растат в близост до ГМО, защото последните агресивно завземат хабитат.

- икономическата необоснованост от въвеждането на генномодифицирани сортове в българското земеделие, предвид благоприятния климат.

- рисковете за здравето на всеки консуматор на ГМО.

- ГМО е нова форма на приватизация на биоразнообразието и храната. Когато имаш патент върху семена, които не могат да произведат растения със семена (за да се възпроизведе видът), това значи, че се принуждават хората всяка година да купуват от ограничен кръг бизнесмени семена за нова реколта. Това пресича всякаква форма на споделяне на семената (както става с обикновените култури).

Роенето вляво: проблем за БСП, но шанс за левицата

В броя си от 29 януари вестник "Дума" публикува без съгласието на модераторите част от закрития форум на фейсбук-мрежата "Солидарна България". Благодарим за неволната реклама!
За да спестим на колегите професионалния конфуз да си пълнят вестника с копи-пейст, им предлагаме разширен отговор по темата, зададена в статията на г-н Николай Малинов от 23 януари тази година.

"Роенето вляво: проблем за БСП, но шанс за левицата"

За начало малко сметки. Кои са против ГЕРБ към днешна дата? Жителите на десетки малки градове, в които се закриват болници. Тютюнопроизводителите, които насмалко да загубят поминъка си. Работниците в Кремиковци, които наблюдават вече с примирение предрешената съдба на комбината им. Оставените без заплати железничари. Охладнява бойколюбието на целокупното гражданство, за което пенсиите се превръщат в гонене на хоризонта /тези са повече от милион!/. Изнервени от новите акцизи са пушачите. Най-подир против Бойко е и шумното войнство на интернет-потребителите, които се страхуват от безконтролния полицейски надзор върху дейността им. Теглим чертата и констатираме на око, че Борисов трябваше отдавна да е паднал. Уви, засега той е непоклатим.

На какво се крепи ГЕРБ? На крехко парламентарно мнозинство с несигурни съюзници. На актьорските дарования на премиера. На гузното ДПС, което се въздържа от активна опозиция в замяна на съдебен комфорт. И най-вече на пълната безпомощност, безволие и безидейност на БСП. И на кредото „стой зло, да не дойде по-зло”.

В момент, когато неолибералните рецепти търпят планетарен крах, у нас макроикономисти от мАкробесната школа третират обществените услуги като обикновен бизнес. Закриват лечебници, призовават за пълно концесиониране на ВИК-услугите. Покачват пенсионната възраст.

БСП проспа гласуването на бюджета. Не атакува с ясни аргументи философията му. Не води локални сражения за болници и общински каузи. Орезили се с фалшифицирания избор на новото си ИБ, който бе повторен по необходимост. Навръх кризата соцелитът се събра в грандхотел „Варна” на кьорсофра и раздумки.

В резултат: гражданството вече не търси БСП, за да отстоява опозиционните мнения. Заявява ги само. Движението против генномодифицираните култури /традиционна лява кауза по целия свят/ протестира край парламента. Пак там се събраха и недоволните от полицейщината в интернет. БСП не инкорпорира опозиционните тези. Нея просто я няма. Протестиращите дори не я търсят, за да не изливат водата си в пясъка. България е единствената страна в света, в която зелените гравитират към десницата, от страх да не ги асоциират с БСП.

От „Позитано” се заеха със защитата на своите уволнени кадри. Нормално е. Политическата метла е факт. Към комисията се обърна и Първан Дангов, бившият кмет на Дупница. 18 общински съветници от Дупница го съдят за клевета. Нарекъл ОбС в Дупница „частен”. Медиите пък свързват съвета с братя Галеви. Сред „обидените” са и трима съветници от БСП. Герберите не участват в погрома над Дангов. Човекът от АТАКА дори го подкрепя. След изслушване на страните, комисията на Червеняков посъветвала обидените да оттеглят исковете си, а Дангов да им се извини. Тоест БСП отказа да разбере онова, което са разбрали и медиите, и хората, и обикновените социалисти, и гражданите в интернет. И местната АТАКА, и местният ГЕРБ са го разбрали. А именно, че делата са начин за съдебно задушаване на Дангов. Че в Дупница властва дупнишки модел, описан вече и в европейските медии. Че този модел се крепи на определени хора. При подобно поведение чудно ли е, че гражданите не желаят да поверяват каузите си на БСП? В светлината на случая стана ясно, че комисията Червеняков с помпозното име „за защита на правата на членовете и симпатизантите на БСП и други граждани срещу политическо преследване”, всъщност нехае за призванието си. Тя бди над трудоустроените. Пак уточнявам, това е важно, защото има политическа метла. Но тогава по-добре да назоват комисията иначе. Щом „защитата на правата на членовете и политическото преследване” не я интересуват…

В статията си от 23 януари Николай Малинов прави онова, за което ръководството на БСП няма нито кураж, нито визия. Констатира роенето вляво /докато от Позитано се правят, че не го забелязват/ и предлага теми за диалог относно бъдещето на левицата /докато соцвърхушката отдавна работи само в режим „предава” и е глуха за критичните мнения/.

Като инициатор на фейсбук-мрежата „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”, една от новите общности вляво, му дължа отговор. Мрежата се роди тъкмо от невъзможността да се води диалог в БСП. Диалогът щеше да е резултатен, ако след изборния погром бе насрочен извънреден конгрес и беше дадена думата на хората. Уви, тя им бе отнета със серия от апаратни маневри: вот на доверие на лидера от националния съвет /противоуставен/, извънредно заседание на действащия конгрес и т.н.

Ето как диалогът се пренесе в интернет. Диалог трябваше да се води за плоския данък, но той бе сервиран направо от парламентарната трибуна. За коалицията с ДПС, но и тя бе сключена без допитване. За заменките, но за такива раздумки не остана време, предвид стахановския темп, с който заменките се извършваха.

Разбира се, от диалог не бягаме, но никой не ни и търси, нито пък ще тръгнем да гоним някого. Знайно е, че ДПС-активистите обикалят къща по къща своите симпатизанти. В БСП е прието организациите да се свикват на сеанси по хипноза в партийните клубове. Някой лидер се явява, изговаря дежурните приказки. Един-двама го апострофират. Той се измята с „трудното положение” и „необходимото единство”. Това не е диалог, а дотегнала на всички симулация. За нея вече не останаха ентусиасти.

Левицата има интерес от реални дискусии. В БСП императивът е фасадното единство. Конкуренцията ще стимулира самата БСП към модернизация. Затова е неразумно да се проклинат Дончева, БСМ или „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”. Роенето вляво е проблем за БСП, но шанс за левицата.