Позиция на сдружение "Солидарна България" относно ПРОЕКТ на ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Г-н Игнатов,

След като се запозна с всички предложения за промени в областта на образованието във въпросния проектозакон, като организация със социална насоченост сдружение „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ“ не може да не изрази учудването си от някои от новите политики, заложени в него. Най-скандално е предложението за финансиране на бизнеса в образованието – по същество това е държавна помощ за частни фирми. Не по-малко обезпокоителни са обаче и обществените съвети (структура и правомощия), закриването на държавните и помощните училища и преминаването в следващ клас с двойка.

§ 1. Настояваме да отпадне чл. 10 и всички свързани с него части от проекта, които планират държавно финансиране на частните детски градини и частните училища. В публикуваните в последния момент мотиви за Закона няма никаква обосновка за предприемането на подобна стъпка. Изготвилите проекта очевидно не смятат за нужно да аргументират подобно решение, което показва пълно неразбиране за смисъла на обществените услуги.

Мотиви:
Резултатите от изследването PISA поставят равнището на образованието в България на едно от последните места в Европа. Ясно изразено е влиянието на доходите на семейството върху образованието на учениците – колкото по-бедни са родителите, толкова по-ограничен е достъпа на децата до образование. Общественото образование, не частното, е това, което трябва да изравнява шансовете на децата. Очевидна е огромната нужда от допълнително финансиране на държавните и общински училища.
Според проучване на Европейската комисия от февруари 2012 година (Key data on education in Europe 2012), единствените държави, които отпускат приблизително равно финансиране на обществените и частните училища са Белгия, Ирландия и Холандия. Но данните показват, че учениците в държавните и общински училища там получават между 2,7 и 3,1 пъти повече средства, отколкото в България. Т.е. управляващите си позволяват лукса да финансират избора на родителите, едва когато са успели да задоволят нуждите на децата на родители, които нямат възможност да избират. Препоръчваме експертите да се запознаят с опита на Великобритания в областта на субсидиране на частното образование, която след като експериментира, бързо се отказва от подобна мярка.
Частните учебни заведения са бизнес организации регистрирани по Търговския закон. Правителството няма възможност да въздейства върху определянето/ограничаването на таксите, които те изискват от родителите, както и изрично е уточнено в чл. 301 на проектозакона. Следователно, никой не може да наложи ограничения, след получаване на субсидията, управата на частното училище/детска градина да не увеличи таксата, плащана от родителите поне с толкова, колкото е държавната субсидия.
Резултатът от подобна мярка:
- намаляване на и понастоящем твърде ограничения бюджет за публично образование;
- родителите на деца, обучавани в частните учебни заведения ще продължат да плащат големи такси за образование;
- частните учебни заведения ще увеличат печалбата си.
Надяваме се, не това са целите на законотворците!

§ 2. Друго смущаващо предложение е глава 14 Обществени съвети. Предложението за създаване на обществен съвет към всяко училище и детска градина привидно осигурява на гражданите демократично право за въздействие върху образователните процеси. Но и към момента съществуващите настоятелства имат възможност да наблюдават и при нужда да алармират за нередности. Създаването и функционирането на подобни структури поставя някои въпроси като:
- Какво ни дава основание да смятаме, че представител на общината, трима родители и бизнесмен имат знанията, уменията и педагогическото образование, за да оценяват и утвърждават стратегията за развитие на учебното заведение, учебния план и атестацията на педагогическия персонал?
- Защо в професионалните училища задължително се включва представител на бизнеса, а не специалист в съответната област?
- Три годишният мандат не дава ли твърде голям комфорт на избраните веднъж представители в обществения съвет?
Рискът, който виждаме, от функционирането на подобни структури е, че се създават предпоставки представители на местния "бизнес", който е поставил в зависимост жителите на малките населени места и сегрегираните квартали, да въздейства върху решенията на директорите на училищата там, с единствената цел да се облагодетелства от различни проекти. Не смятаме, че с такава структура и права, обществените съвети ще изпълнят заложените цели.

§ 3. Според чл. 41 държавни остават ограничен кръг специализирани училища. В частта „Преходни и заключителни разпоредби“ параграф 7 уточнява, че държавните училища стават общински, а техните имоти, които към момента са публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община. В публикуваните от МОМН мотиви няма обяснение какво точно цели тази промяна. Ние смятаме, че така се улеснява раздържавяването на образованието като услуга, улеснява се и приватизацията на активите му. Следващи стъпки към частна общинска собственост и впоследствие – частна собственост на училищните държавни (понастоящем) имоти от тук нататък са все по-малко и все по-безпроблемни.

§ 4. Недоумение будят и чл. 122, чл. 123 от проекта. С първия законотворецът предлага да не държим изобщо на усвояване на знанията от първи до четвърти клас. Без поправителни изпити, без повтаряне на класа. В такъв случай защо изобщо учителите ще пишат оценки? Без значение с думи или с цифри.
Чл. 123 продължава да толерира неграмотността, като дава възможност ученик да минава транзит през един предмет от пети до седми клас включително, без да е усвоил никакви знания. Какво налага подобен реверанс към незнанието? При някои от учебните предмети (като математика например), когато обучаващият се реално е пропуснал цял курс от определена наука, той просто не може да продължи да получава нови знания в областта, тъй като основата липсва. Ако смятаме, че има външни фактори, които пречат на детето да усвои материала, не е ли редно да се опитаме да ги отстраним, без да се примиряваме с липсата на знания?
Така направените промени ще постигнат единствено узаконяване на неграмотността!

С цялото ни уважение към работата на екипа разработвал проекта на Закон за предучилищното и училищното образование, настояваме поставените теми да бъдат премислени и да бъдат избегнати посочените рискове, а предложението за държавна субсидия на частните фирми, опериращи на образователния пазар, да отпадне от текста.

Отговор на Константин Пенчев - омбудсман на Република България