Позиция на сдружение "Солидарна България" относно ПРОЕКТ на ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Г-н Игнатов,

След като се запозна с всички предложения за промени в областта на образованието във въпросния проектозакон, като организация със социална насоченост сдружение „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ“ не може да не изрази учудването си от някои от новите политики, заложени в него. Най-скандално е предложението за финансиране на бизнеса в образованието – по същество това е държавна помощ за частни фирми. Не по-малко обезпокоителни са обаче и обществените съвети (структура и правомощия), закриването на държавните и помощните училища и преминаването в следващ клас с двойка.

§ 1. Настояваме да отпадне чл. 10 и всички свързани с него части от проекта, които планират държавно финансиране на частните детски градини и частните училища. В публикуваните в последния момент мотиви за Закона няма никаква обосновка за предприемането на подобна стъпка. Изготвилите проекта очевидно не смятат за нужно да аргументират подобно решение, което показва пълно неразбиране за смисъла на обществените услуги.

Мотиви:
Резултатите от изследването PISA поставят равнището на образованието в България на едно от последните места в Европа. Ясно изразено е влиянието на доходите на семейството върху образованието на учениците – колкото по-бедни са родителите, толкова по-ограничен е достъпа на децата до образование. Общественото образование, не частното, е това, което трябва да изравнява шансовете на децата. Очевидна е огромната нужда от допълнително финансиране на държавните и общински училища.
Според проучване на Европейската комисия от февруари 2012 година (Key data on education in Europe 2012), единствените държави, които отпускат приблизително равно финансиране на обществените и частните училища са Белгия, Ирландия и Холандия. Но данните показват, че учениците в държавните и общински училища там получават между 2,7 и 3,1 пъти повече средства, отколкото в България. Т.е. управляващите си позволяват лукса да финансират избора на родителите, едва когато са успели да задоволят нуждите на децата на родители, които нямат възможност да избират. Препоръчваме експертите да се запознаят с опита на Великобритания в областта на субсидиране на частното образование, която след като експериментира, бързо се отказва от подобна мярка.
Частните учебни заведения са бизнес организации регистрирани по Търговския закон. Правителството няма възможност да въздейства върху определянето/ограничаването на таксите, които те изискват от родителите, както и изрично е уточнено в чл. 301 на проектозакона. Следователно, никой не може да наложи ограничения, след получаване на субсидията, управата на частното училище/детска градина да не увеличи таксата, плащана от родителите поне с толкова, колкото е държавната субсидия.
Резултатът от подобна мярка:
- намаляване на и понастоящем твърде ограничения бюджет за публично образование;
- родителите на деца, обучавани в частните учебни заведения ще продължат да плащат големи такси за образование;
- частните учебни заведения ще увеличат печалбата си.
Надяваме се, не това са целите на законотворците!

§ 2. Друго смущаващо предложение е глава 14 Обществени съвети. Предложението за създаване на обществен съвет към всяко училище и детска градина привидно осигурява на гражданите демократично право за въздействие върху образователните процеси. Но и към момента съществуващите настоятелства имат възможност да наблюдават и при нужда да алармират за нередности. Създаването и функционирането на подобни структури поставя някои въпроси като:
- Какво ни дава основание да смятаме, че представител на общината, трима родители и бизнесмен имат знанията, уменията и педагогическото образование, за да оценяват и утвърждават стратегията за развитие на учебното заведение, учебния план и атестацията на педагогическия персонал?
- Защо в професионалните училища задължително се включва представител на бизнеса, а не специалист в съответната област?
- Три годишният мандат не дава ли твърде голям комфорт на избраните веднъж представители в обществения съвет?
Рискът, който виждаме, от функционирането на подобни структури е, че се създават предпоставки представители на местния "бизнес", който е поставил в зависимост жителите на малките населени места и сегрегираните квартали, да въздейства върху решенията на директорите на училищата там, с единствената цел да се облагодетелства от различни проекти. Не смятаме, че с такава структура и права, обществените съвети ще изпълнят заложените цели.

§ 3. Според чл. 41 държавни остават ограничен кръг специализирани училища. В частта „Преходни и заключителни разпоредби“ параграф 7 уточнява, че държавните училища стават общински, а техните имоти, които към момента са публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община. В публикуваните от МОМН мотиви няма обяснение какво точно цели тази промяна. Ние смятаме, че така се улеснява раздържавяването на образованието като услуга, улеснява се и приватизацията на активите му. Следващи стъпки към частна общинска собственост и впоследствие – частна собственост на училищните държавни (понастоящем) имоти от тук нататък са все по-малко и все по-безпроблемни.

§ 4. Недоумение будят и чл. 122, чл. 123 от проекта. С първия законотворецът предлага да не държим изобщо на усвояване на знанията от първи до четвърти клас. Без поправителни изпити, без повтаряне на класа. В такъв случай защо изобщо учителите ще пишат оценки? Без значение с думи или с цифри.
Чл. 123 продължава да толерира неграмотността, като дава възможност ученик да минава транзит през един предмет от пети до седми клас включително, без да е усвоил никакви знания. Какво налага подобен реверанс към незнанието? При някои от учебните предмети (като математика например), когато обучаващият се реално е пропуснал цял курс от определена наука, той просто не може да продължи да получава нови знания в областта, тъй като основата липсва. Ако смятаме, че има външни фактори, които пречат на детето да усвои материала, не е ли редно да се опитаме да ги отстраним, без да се примиряваме с липсата на знания?
Така направените промени ще постигнат единствено узаконяване на неграмотността!

С цялото ни уважение към работата на екипа разработвал проекта на Закон за предучилищното и училищното образование, настояваме поставените теми да бъдат премислени и да бъдат избегнати посочените рискове, а предложението за държавна субсидия на частните фирми, опериращи на образователния пазар, да отпадне от текста.

Отговор на Константин Пенчев - омбудсман на Република България

Разход за пенсии като % от БВП

Съотношение на средната пенсия на хората на възраст 65-74 години спрямо средния доход при 50-59 годишните в %-ти за 2010 г.

Декларация на „Солидарна България” по повод побой на граждани по време на протест, организиран от ВМРО

До централите на БСП, СДС, ДСБ, ГЕРБ, ДПС, НДСВ, ССД
Копие до национални медии

Сдружение „Солидарна България” осъжда проявената по време на протест, организиран от ВМРО, агресия срещу членове на „Свидетели на Йехова” в Бургас на 17 април тази година. Ние не сме защитници на тази религиозна общност, но не можем да приемем за нормално нападението над мирни граждани, които с нищо не предизвикват последвалия шествието побой.
Това е поредният акт на насилие основан на различна етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация. Неотдавна младеж беше пребит в столичната Борисова градина само заради цвета на косата си. През юни 2010 година група младежи бяха нападнати в трамвай 20, кървавите кадри на мотрисата обиколиха печатните и интернет медии. Луков марш се проведе за осма година в центъра на София, с любезното домакинство на Столична община. Сюжети с пострадали от нацистки изстъпления чужденци редовно са солта на българските медии. Примерите са многобройни.
Ръководството на ВМРО не зачита закона, въпреки че нейни представители са част от местната власт в множество общини. Протестът е организиран без разрешение от общинската администрация. Протестиращите скандират „изроди”, „умрете” и то пред погледа на пристигналите вече полицаи. Зам. председателят на ВМРО Ангел Джамбазки в свое изявление оправда нападателите. Абсурдността на това действие се подсилва от фактът, че господинът е председател на Комисията по обществен ред и сигурност в Столичният общински съвет, избран за общински съветник с листата на ГЕРБ. В същия стил се изказа и другият заместник председател на партията – Костадин Костадинов. Според него членовете на религиозната организация „Свидетели на Йехова” са провокирали нападението с активността си и последвалият погром е нормална реакция. Потресаващ е фактът, че членове на политически партии не познават и не използват законовите начини за изразяване на несъгласие.
Нацистките изяви се толерират от оглушителното мълчание на местната и централна власт. Симптоматично е чувството за безнаказаност на извършителите. В този случай те стигат до там, сами да направят и разпространят запис на нападението. Кадрите с нахлуващи, разбеснели се „патриоти” потресоха българските граждани, но реакция от политическите партии не последва. Надяваме се не поради очакванията им за подкрепа от страна на ВМРО на предстоящите местни избори.
Сдружение „Солидарна България” призовава политическите партии да прекъснат всякакво взаимодействие с ВМРО, да не участват съвместно с тях на предстоящите избори и да се разграничат от общински съветници членове на ВМРО, част от техни избирателни листи. Задължително е изграждането на санитарен политически кордон около тази партия, докато тя ясно и публично не се разграничи от незаконните действия на организацията си в Бургас.

гр.София 21 април 2011 г.

Ваня Григорова,
Председател на УС,
Сдружение "Солидарна България"

Протестна декларация по повод нацистко шесвие в София

До
Европейския парламент
Народното събрание на Република България
Президента на Република България
Министерския съвет на Република България
Община София
Главна прокуратура на Република България
Националния омбудсман на Република България
Посолството на САЩ
Посолството на Кралство Великобритания
Посолството на Руската федерация
Средствата за обществена информация


Уважаеми госпожи и господа,

На 12 февруари 2011 г. в центъра на София националисти, неонацисти и неофашисти ще проведат за пореден път своя „Луков марш”. Лозунгите, които те ще издигнат, отново трябва да легитимират профашистката и пронацистката част от историята на България и да създадат фалшив ореол на героизъм над образа на ген. Христо Луков.
Необходимо е да се припомнят противоречивостта около личността на ген. Луков, който е не само военна, но и политическа фигура в българския живот от началото на 20-ти век. Освен ветеран от Първата световна война, носител на редица ордени за храброст и министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов, ген. Христо Луков остава в историята ни и със силните си симпатии към Нацистка Германия, както и с личните си контакти с висши дейци на германската националсоциалистическа партия на Адолф Хитлер, сред които Хайнрих Химлер и Херман Гьоринг. От 1942 г. ген. Луков е и ръководител на Съюза на българските национални легиони – организация, изповядваща крайно националистически, шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи. Връзките на Луков с национал-социалистическата и фашистка идеология са близки и явни.
Неонацистките формации, организатори на този марш, от години тормозят психически и физически хора от етническите и сексуални малцинства, чужденците, пребиваващи в България, както и българи, различни от тях по политически възгледи, действия и дори външен вид. Тези свои действия те прикриват зад формулировки като „родолюбиви българи”, „патриотична инициатива” и „националисти”.
Броят на пострадалите от расистки мотивираното насилие в България не е и не може да бъде суха цифра. Жертвите на тези, които лицемерно ще шестват с факли в ръце на 12-ти февруари 2011 г. (имитирайки хитлеристките паради), расте с всеки изминал ден. С ежегодния „Луков марш” неонацистите се опитват да подменят традиционните обществени ценности в страната. Те се възползват от антикомунистическите настроения и реваншизма, провеждани от управляващите среди на България; зад тяхната реторика се легитимират неонацистка идеология, символика и практика, извлечени както от нацистка Германия, така и от съвременни крайно-десни екстремистки формации и български неонацистки организации.
Бездействието на българската държава и подкрепата на Софийска община, позволяваща организирането и провеждането на подобни шествия, е морално осъдимо, юридически подсъдно и противоречащо на българската конституция и международните норми. Под заплаха днес живеят не само представителите на малцинствата – тормозът и произволът застрашават и всички нас и нашите деца, застрашават бъдещето на България и Европа.
Призоваваме гражданите и институциите да не се оставят да бъдат заблудени и да се противопоставят енергично на провеждането на „Луков марш”.
Настояваме Столична община и съответните компетентни органи да вземат сериозно отношение и да не допуснат провеждането на шествия, организирани от неонацистки формации.
Смятаме това наше заявление и като сезиращо прокуратурата за наличие на поведение в разрез с нормите на вътрешното и международното законодателство от страна на български граждани и на българската администрация.

Нека кажем:
Не на расисткото насилие!
Не на ксенофобията!
Не на неофашизма и неонацизма!
Не на национализма и легитимирането на фашистките престъпници!


Български антифашистки съюз
Комунистическо движение „Че Гевара” - България
ПП „Българска левица”
МО на БСП
Клуб „ВЯРА”
ЛГБТ - действие
Жени срещу рака
Съюз на комунистите в България
Фондация „Възраждане 21”
Земеделски съюз "Александър Стамболийски"
Българска комунистическа партия
Гергана Алексова - ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА БСП - СОФИЯ
“Солидарна България”
CERMES
Мариян Карагьозов - блогър
Иво Христов - журналист
Илия Марков - граждански активист и блогър
Александър Симов – журналист
Руслан Трад – блогър
Мая Ценова – арабист
Калин Първанов – журналист
Велислава Дърева – журналист
Доц. Анна Кръстева, университетски преподавател
Илдико Отова, докторант,
доц. Татяна Буруджиева, политолог и социолог

Позиция на "Солидарна България" по повод политическо уволнение

В навечерието на първия учебен ден заместник-директорът на училище „Йордан Йовков” в Ямбол Атанас Атанасов бе освободен без мотиви от заеманата длъжност. Няма съмнение, че непродължаването на трудовия му договор не е резултат от професионалната му атестация, а следствие от участието му в предаването "Неудобните" на Маргарита Михнева по Канал 3 от 21 юли 2010 година. В него Атанас Атанасов обсъжда политиката на ямболския кмет и областен лидер на ПП ГЕРБ Георги Славов в качеството си на администратор на фейсбук-групата „Солидарна България – Ямбол”. Напомняме, че в момента Славов е подсъдим и подследствен по общо 6 дела за злоупотреби и корупция, които се намират в различен етап на производство.
Липсата на политическа санкция от страна на националното ръководство на ГЕРБ /алармирано и с гражданска подписка/ спрямо деянията на Славов, развърза ръцете на кмета, който е и областен координатор на партията в Ямбол, да се саморазправи със своите опоненти. По същество това е класически случай на политическо уволнение.
Сдружение „Солидарна България” счита, че административните репресии срещу критично мислещи граждани с ярки позиции чрез използването на средства на държавно-административния апарат, са свидетелство за действителните намерения на днешната власт да „европеизира” България и да „бори” корупцията.
16 септември 2010 година
Сдружение „СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ”